Пътеводител по замъка Нойшванщайн
Разположение на замъка Нойшванщайн
Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпице, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, над планинската река Палат (Пьолат) в община Швангау, на 5 km от град Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол). Това е краят на прочутия Романтичен път, построен още от римляните и свързвал най-красивите места на провинцията. Най-добре е да се дойде тук през есента или зимата.
Адрес на замъка Нойшванщайн.
Neuschwansteinstraße 20, 87645 Schwangau, Германия
Как да стигнем до замъка Нойшванщайн.
След пристигане, първо трябва да се насочите към главния паркинг на замъка в местността Hochenschwangau. Паркингът е последното място по пътя към замъка, където можете да оставите колата си (не е възможно да се стигне с кола до замъка). От паркинга можете да стигнете до замъка пеша (около 40 минути), с файтон (допълнително заплащане около 7 евро на човек) или с автобус (допълнително заплащане от около 4 евро на човек).
Местоположение на замъка Нойшванщайн.
Билети за замъка Нойшванщайн.
Билети за замъка Нойшванщайн може да купите онлайн тук
Обща информация за замъка Нойшванщайн.
Замъкът Нойшванщайн в Бавария е една от най-големите туристически атракции на Германия. За мнозина той е олицетворение на истински "средновековен" замък, макар изобщо да не е толкова стар. Стотици посетители от цял свят ежедневно се събират пред замъка Нойшванщайн в Бавария и се любуват не само на впечатляващата архитектура, но и на прекрасния изглед към долината. Докъдето стига погледът всичко е зелено и покрито с поля и гори. Между тях издигат снага бели църкви с червени покриви, заобиколени от тюркоазно сини езера.
Нойшванщайн е един от трите замъка, създадени от Лудвиг, и неговата най-амбициозна и театрална проява на разточителство. Първоначално за строителството на замъка са били заделени три милиона марки - огромна сума дори за един крал. А когато Лудвиг II е свален от престола през 1886 година, в строежа вече са вложени 6 милиона марки. Емблематичен за замъка е образа на любимата птица на краля – лебеда, който присъства като декор почти във всяка стая или помещение на замъка във вид на картини, мотиви по завесите или красиви лебедови статуи. Богата и пищна е декорацията във всички помещения на двореца, навсякъде е осеяно с пищно декорирани цветни картини, арки и капители с рицари и животни, почти навсякъде настилката е мраморна, а пода на тронната зала е покрит със специална мозайка, като над 2 милиона камъчета изобразяват животни и растения от целия свят.
Неповторимата архитектура на Нойшванщайн наричан още „Приказния замък” вдъхновява Уолт Дисни и различни детайли са използвани за модел на общо 12 замъка в някои от приказките им, като например „Спящата красавица” както и в приказката „Красавицата и звяра” . Централната фасада на замъкът е логото на голямата филмова компания.
История на замъка Нойшванщайн.
Историята на замъка Нойшванщайн е неразривно свързана с живота на прочутия принц на Бавария - Лудвик II Баварски. Лудвиг II Баварски израства в семейството на крал Максимилиан II Йозеф и неговата съпруга принцеса Мария фон Прусия. Още от малък, кралският син се наслаждава на самотата и красотата на величествената природа. С годините успява да се превърне в истински ценител на изкуствата и любител на класическите музикални произведения.
След смъртта на баща му, младият Лудвиг поема престола и се превръща в новия крал на Бавария. По време на неговото владение обаче в центъра на вниманието му застава културата и в частност – творчеството на Рихард Вагнер. Тази любов към оперите на композитора след години ще въплъти в изграждането на замъка на мечтите си.
Устремът на краля към величествените сгради не се задоволява с построяването на Херенкимзее – своеобразното копие на Версайския дворец. За да издигне двореца от сънищата си, той трябвало да започне далеч по-грандиозен проект. Името му било Нойшванщайн, а мястото, което Лудвиг избрал било подножието на баварските Алпи.
Експерт в превръщането на своята воля и прищевки в реалност, Лудвиг поръчва не на архитект, а на кралския проектант на вътрешното обзавеждане създаването на Нойшванщайн. (Можете да посетите също близкия замък Хохеншвангау, където е живял Лудвиг, докато е надзиравал работата по Нойшванщайн.)
Строителството отнема седемнайсет години и изисква безкрайно кралско финансиране, преди да бъде завършен – последвано от мистериозната смърт на Лудвиг на 40-годишна възраст, скоро след като е бил принуден да абдикира поради лудост. Лудвиг живее в замъка само 170 дни, преди да умре. Малко след мистериозната смърт на крал Лудвиг през 1886 година, замъкът Нойшванщайн е отворен за посетители. Много скоро той се превръща в култово място за посещения, макар и само за местните привърженици на монархията. Едва през 1930 година замъкът става обект на масовия туризъм.
Интериор на замъка Нойшванщайн.
Вестибюл
Изкачвайки се по великолепните главни стълбища от неполиран мрамор влизаме във вестибюла на 3-ия етаж. Той разделя покоите на краля от тронната зала, до която се достига през мраморния портал в дясно. Стенните картини /дело на професор W.Hauschild/ изобразяват сцени от първата част на сагата „Зигфрид“. Сцени от втората част могат да се видят във вестибюла на 4-тия етаж. Вестибюла е покрит от римски напречен свод, богато декориран от цветни картини. Неговите по-ниски арки и капители представяли рицари и животни. Полилеите, изработени в Мюнхенската фабрика „Moradelli“ били от ковано желязо. Покрай стените са разположени тежки, издълбани дъбови пейки, покрити с впечатляваща тапицерия от свинска кожа.
Тронна зала
Тронната зала е представителната зала на замъка и е дело на Ил и Хофман. Мраморното стълбище води до мястото, където златният трон на краля е трябвало да заеме своето място. Този проект никога не бил изпълнен, тъй като след смъртта на Лудвиг, всички незапочнати проекти били спрени. Картините изобразявали дванадесетте апостола, шест канонизирани крале и сцени от техния живот. На абсидата е изобразен Христос с Мария и неговият любим ученик св. Йоан. В задната част на залата се намира картината на „Св. Георги победоносец“. Тази картина показва в левият си ъгъл, планираният от краля четвърти дворец – Фалкенщайн. Планираният старт на строежа на замъка през 1886 г. никога не започнал след смъртта на Лудвиг. Галерията е поддържана от колони направени от материал, имитиращ порфир. Големият полилей с формата на Византийската корона е направен от позлатен месинг и поддържа 96 свещи. За почистването му и смяната на свещите, тежащият 2 тона полилей бил свалян с помощта на лебедка. Прекрасна е и специалната изработка на мозайката покриваща пода на залата дълга 66 фута и широка 50 фута. Повече от 2 милиона камъчета изобразяват живота на растения и животни от целия свят.
Балконът
Балконът на тронната зала предлага прекрасна гледка към Баварските Алпи. На фона на величествените планини се виждат и двете езера – Алпийското и Лебедовото, а между тях е разположен бившият замък „Шванщайн“, днес наричан „Хоеншвангау“. Лудвиг II прекарал 17 години от своето детство и юношество в него.
Трапезария
Картините в трапезарията изобразяват детайли от живота в замъка Вартбург по времето на легендарното Състезание на певците /Singer's contest/, около 1207 г. Вагнер избира този сюжет за създаването на една от най-прочутите си опери. Картините в тази стая са рисувани от Фердинант Пайлоти от Мюнхен, най-известният художник работил в Нойшванщайн. Картината над вратата водеща до стаята на прислугата показва Готфрид фон Щрасбург („Тристан и Изолда“ около 1210 г.). За разлика от дворците Линдерхоф и Херенхимзе, замъка Нойшванщайн няма така наречената „магична масичка“. Технически е било невъзможно да се монтира такова устройство, тъй като кухнята се намирала 3 етажа по-долу от трапезарията. Ястията били донасяни от прислужници.
Спалня
Самотният крал имал склонност към разкошно декорирани спални. Стаята направена в неоготически стил показва богатата дъбова дърворезба, специално тази на балдахина на леглото, на мивката, на стола за четене и на централния стълб. Четиринадесет скулптори работили четири и половина години, за да завършат тази стая. Дърворезбата в краищата на краката на леглото изобразяват възкресението на Христос, символизирайки близката прилика между съня и смъртта. Стенните картини изобразяват детайли от сагата за „Тристан и Изолда“, също станала опера на Вагнер. Завесите и покривалата показват предпочитанието на краля към светлото Баварско синьо и били избродирани с гербове, лебеди и лъвове. Мивката била снабдена в течаща вода, достигаща до замъка от каптаж намиращ се на 660 фута над него, така че естественото налягане да може да захранва с вода целият замък, дори и най-високо разположените стаи. Балконът към спалнята открива прекрасна гледка към 149 фута високият водопад, а отзад се вижда извисяващата се на 6749 фута планина – Sauling.
Параклис
От спалнята на краля през странична врата се влиза в малкият „личен“ параклис в неоготически стил. Основен елемент е разкошният олтар, където се намира ценно разпятие. Картините и стъклописите изобразяват сцени от живота на френския крал Лудвиг IX.
Стая за преобличане /съблекалня/
Стаята за преобличане е единствената стая в покоите на краля, която няма дървен таван. Картините по тавана и стените са дело на Едуард Илл. Картините по стените показват сцени от живота на главния певец Валтер фон дер Фогелвайде. Над входа е изобразен пак той, заобиколен от птици. Всички останали картини показват сцени от Вагнеровата тема – Нюрнбергските майстори певци. Вратата между спалнята и съблекалнята на краля е декорирана с ковано желязо, което е най-изящното в целия замък.
Всекидневна
Минавайки през изкуствено направена пещера и зимна градина влизаме във всекидневната на краля. Включва голям салон и отделеният от колони малък ъгъл за седене, така наречен още – Лебедовият ъгъл. Мотивите на картините по стените представят сагата за Лоенгрин, която вдъхновява Вагнер, да напише операта „Лоенгрин“. Над печката е изобразено пристигането на Лоенгрин в Антверп. Срещу него – Чудото на Светия Грал – Парсифал определя своя син Лоенгрин да се бие за Елза от Брабант. Следващи сцени от сагата се показани в Лебедовия ъгъл на стаята. Вратите с големи рамки в римски стил показват сцени от историята за „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Зигфрид“. Голяма порцеланова ваза за цветя във формата и размера на лебед стои над печката. Полилея е направен от позлатен месинг и поддържа 48 свещи. Орнаментите по полилея и колоните са направени от цветно Бохемско стъкло, покривалата и завесите са от светло синя коприна избродирани с лебедови мотиви.
Кабинет
Кабинетът на краля бил построен в римски стил отговарящ на замъка Вартбург, който служел за модел на Нойшванщайн. Цялата дърворезба е направена от най-висококачествено дъбово дърво. Всички осветителни тела в тази стая, както и в останалите кралски покои, били от позлатен месинг. По-голямата част от картините в замъка изобразяват мотиви, които Вагнер използва в своите опери.
Певческа зала
Замъкът Вартбург в Тюрингия е използван от Лудвиг II за модел особено за Певческата зала /Singer's hall/. Картините в самата зала и тези, в частта на зрителите показват детайли от сагата „Парсифал“, обект на най-важната Вагнерова опера. Повечето от картините в залата са работа на професор Spies и Ferd Piloty и двамата от Мюнхен. Основният декор на сцената „Магическата гора Клингсор“/"Klingsor's magic forest"/ е нарисуван от Мюнхенският художник Кристиян Янк (художник в Кралския Театър), който също така направил много от проектите и вътрешния дизайна на важни части от замъка „Нойшванщайн“.
Над двете странични врати на сцената е поставен гербът на династията Вителсбах с надпис: „Лудвиг II, Крал на Бавария, Граф Палатин“. Този надпис е единственото сведение за строителя в целия замък.
Залата никога не е била използвана приживе от Лудвиг II. Само през 1933 г. били организирани няколко концерта по случай честването на 50 г. от смъртта на Рихард Вагнер. Подобни концерти и камерна музика били изпълнявани в залата до 1939 г. Тогава залата била осветявана от светлината на повече от 600 свещи. Специалната фигурална конструкция на тава на залата и придава много добра акустика.
След войната, в Певческата зала на „Нойшванщайн“ отново започнали да се организират концерти от 1952 г. до 1969 г. и винаги се състояли през Септември.
Кухня
За разлика от кухните в дворците Линдерхоф и Херенхимзе, кухнята на Нойшванщайн се е запазила почти изцяло непроменена. Могъщият свод на кухнята е поддържан от колони от полиран гранит. Абсолютно модерна за времето си, освен че била снабдена с течаща студена и топла вода, кухнята разполагала и с напълно автоматични въртящи се шишове за дивеч и домашни птици, издигащият се горещ въздух в комина задвижвал турбина в широката тръба над шиша и това движение на въздуха завъртало механизма на шиша.
Димът от голямата печка намираща се в средата на кухнята бил отвеждан навън през пода. Топлината излизаща от печката към комина същевременно затопляла чиниите във витрината, монтирана в стената зад фурната. Кухнята работила на пълни обороти за период от 2 години.
Билети за замъка Нойшванщайн може да купите онлайн тук